Месец: декември 2019

Започваме рубриката #койчлен
Нали все ни питат кой член от ЗСУ ни притеснява. А те са безкрайно много. Затова нека си пускаме ей така по един член и да слагаме хаштаг #койчлен, за да помогнат занапред в дискусиите и работните групи.

Без да ги подреждам по важност, на случаен принцип, смятам да ви обърна внимание да този член:

Забрана за отказ на подкрепа за деца

Чл. 87.
(1) Когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен да информира и да консултира детето с изключение на случаите на искане за ползване на резидентна грижа.(2) Ако доставчикът на социалната услуга не предлага дейности за търсената подкрепа, той е длъжен по подходящ начин да информира и да консултира детето относно начина за ползване на желаната от него услуга.
(3) В случай че потърсилото подкрепа дете е под 14-годишна възраст или е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, доставчикът незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“.
(4) В случай че потърсилото подкрепа дете е над 14-годишна възраст, доставчикът със съгласието на детето уведомява неговите родители.
(5) Ако детето не е в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, ползването на социални услуги от детето и от неговите родители е по реда на този закон.

И искам да питам:
❓означава ли този член, че ако някой подлъже детето ми да иска някаква социална услуга, аз нямам право да откажа?
❓и не само това, ами няма и да разбера, ако детето под 14 години?
❓кой закон дава на дирекция „Социално подпомагане“ приоритет над родителите?
❓а може ли услугата да е медицинска – примерно хормонална терапия за смяна на пола?

Какво става, когато децата ви бъдат дадени на приемните родители? Запазвате ли си правата над детето при тази временна мярка за закрила? Дължите ли издръжка на приемния родител? Може ли той да подложи детето ви на необратими медицински процедури?

На вниманието ви някои от промените в Семейния кодекс

Особени случаи на представителство и грижа (Загл. изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.
(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществяват фактически действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“. Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3.
(5) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция „Социално подпомагане“.

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 143. 
(1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) По искане на родител или на лице по чл. 137, на което са възложени грижи за дете, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Двама педофили живели 5 години в България и кандидатствали да осиновят момче

Сигурно всеки един от вас вече е попадал поне веднъж на безвкусния виц за вагоните с деца, които отиват за норвежки джендъри. Този виц, който не е смешен, а трагичен по няколко причини. Първо, не само че се подиграва с неправомерно отнетите деца в Норвегия и България, които по обща бройка най-вероятно са хиляди през годините.. Не просто се подиграва с всички тези съдби, заради които рейтингът на Норвегия за правата на човека бе понижен. Заради които само в рамките на последните 2 месеца Норвегия бе осъдена по 3 различни случая от Съдът за правата на човека в Страсбург – за последно онзи ден.

Този виц има и един изключително неприятен привкус, защото идва от страната на хора, които се опитват да се продават на обществото като правозащитници и защитници на правата на децата. И с вицове като този се опитват да оправдаят делегирането на държавен и европейски бюджет – от данъците на тези родители, за техните социални услуги.

А какво търсят норвежки педофили в България?

И докато всички те ни повтарят, че никой не умирал точно за нашите деца… понеже нашите традиции винаги са осмивани от тях и явно за тези расисти ние българите сме втора категория хора.. Излезе, че не само легендарният борец и кечист Кърт Енгъл прекоси океана, за да си вземе точно българско дете, ами и … гей двойка норвежки педофили.

Точно така, гей двойка норвежки хомосексуалисти педофили и техният приятел, единият от които е вече осъждан за педофилия и в които са намирани МИЛИОНИ със снимки на гаври с деца, са пребивавали в България в период на около 5 години. А тези хора са кандидатствали да осиновяват деца в България! Точно така! Норвежка гей двойка дойде в България, за да си купи българско дете и да го заведе в Норвегия! И то най-вероятно с влак, за да не замърсяват въздуха – по стар скандинавски обичай!

По информация на VG.no, педофилите са арестувани след съвместна операция на норвежките и българските служби и за втори път у тях са открити милиони снимки и клипове със сексуални посегателства на невръстни деца.

А защо точно в България идват да осиновяват?

Ами не знам, надявам се компетентните органи когато най-сетне счетат за необходимо да ни споделят за случая, да ни уведомят защо сме толкова притегателна дестинация за тези хора. Дали защото тук корупцията при осиновяването е на такова ниво, че е най-лесно? Или вървим евтино … може би защото българчетата, като генетично обременени синове на една непрогресивна и назадничава нация – каквато се опитват да ни изкарат радетелите за ЛГБТ права, просто не се котираме на пазара, защото дори и да израстне с гейове, детето пак има голям шанс в крайна сметка да излезе един консервативен хомофоб и да пие ракия по потник. Очаквам наистина да разбера.

Източник:
VG.no

Дали съзнателно или не – министърът на образованието Красимир Вълчев иска образователната система да произвежда повече болни български деца. Това не са негови думи, но това ще е резултатът от предвиденият за догодина проектозакон, според който 4-годишните деца да бъдат задължени да посещават предучилищна подготовка.

Не го твърдя аз, а Харвард

Очевидно министър Вълчев си е поставил за цел да може да приобщи колкото се може повече деца в образованието. От министерството цитират данни, според които децата, които посещават детска градина и предучилищна подготовка по-рядко отпадат от училище. Но тази корелация определено не е причинно-следствена връзка. Опасното е обаче една друга корелация, която е установена от изследване на Харвард – децата, които започват предучилищна една година по-рано от другите деца имат 30% по-голям шанс за да бъдат диагностицирани с Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Като в проучването на Харвард се разглежда разликата между 6 и 5-годишни деца! Логично можем да заключим, че при 4-годишните може да се наблюдава още по-ярък ефект! През тази година подобно изследване са направили и от МУ Станфорд, което потвърждава данните на колегите им от Харвард. Тревожен е и факта, че противно на очакванията, по-малките диагностицирани с ХАДВ имат нужда от по-продължително лечение на симптомите, тъй че трудно можем да говорим за грешно поставена диагноза.

Ние където отиваме, на запад от там се връщат

Излиза, че „западните и европейски практики“, които ние с голямо заксъснение (Слава Богу) копираме, не дават прогнозирания резултат. Въпрос на време е да видим и пагубните резултати от джендър образованието им, които вече са видни в Англия. Но всяка нотка на здрав разум в България веднага е заклеймявана за „радикален консерватизъм“, „религиозен фанатизим“ или чист путинизъм. Е, в случаят източникът е Харвард, а не „Гаварит Масква“. Американците си признават, че ранното детско образование не е добра идея и цитират някои данни

Едно на 20 деца в Америка приема лекарства за ХАДВ

Според данните на Харвард, в САЩ през 2016г. 5% или едно на всяко 20 деца е на медикаментозно лечение против ХАДВ. Това е заболяване, което има пагубен ефект върху качеството на живот на пациентите и води до следните симптоми:

• липса на концентрация
• трудности при заучаване на нови умения и познание
• лоша дисциплина в клас
• склонности към рисково шофиране и рисково поведение
• склонности към извършване на престъпления

За да е максимално тъжно, в някои щати (и европейски държави) при поставена диагноза ХАДВ не приемат детето в училище, ако не си пие лекарствата. А лекарствата са пристрастяващи психоактивни вещества, много близки до кокаина – като например Риталин.

Сериозни опасения за обратен ефект

Т.е. в крайна сметка е много вероятно вместо да решим проблема – да го влошим. Вместо да имаме повече образовани деца и по този начин те да намерят по-добра реализация и да намалим престъпността, ние ще създадем повече деца, които няма да могат да обучават, повече престъпници и повече.. наркомани. И то съвсем съзнателно ще задължим родителите и учителите да произвеждат такива „кадри“.

А това е само началото на „реформата“

Както много пъти алармирахме, в „спряната“ Стратегия за детето се предвижда все по-голяма институционализация на децата. Предвижда се детските градини да обващат децата от 3-годишна възраст. Зададената краткосрочна цел е да се обваханат 33% от тях. А за по-малките се предвижда задължителна патронажна грижа по домовете. Държавата иска все повече да се намесва в семействата и да направлява развитието на малките. Но дали има нужният майчин инстинкт и дали наистина „експертите“ знаят какво праявят? Та дори само факта, че след публикуваното проучване на Харвард предлагат такъв проектозакон, означава че не следят новините и тенденциите в сферата си.

Къде изобщо ще ги съберем тези деца

Едно от първите асоциации на родителите и специалистите при тази новина е че държавата няма нужния капацитет да обхване тези деца, дори и да беше добра идея. Детските градини и в момента са претъпкани, а училищата нямат условия за 6-годишни, камо ли за пет. Нямат площадки за игра, нямат пригодени стаи. Малчуганите не са като големите и няма да прекарват целия си ден на чин. И нека моля ви не ги дрогираме с Риталин, за да им „помогнем“ да го правят – те просто нямат нужда от това, а от друго, което училището не може да им осигури.

Кой ще се грижи за тези деца

Друг сериозен проблем е липсата на кадри. Дори в момента в детските градини има групи от по 30-40 деца. Това са ужасяващи условия както за самите деца, така и за педагозите, които все по-трудно се намират именно заради нечовешките условия на труд. Обичаме да копираме модели от Европа, но там детските градини са в групи от по до 10 деца. Пак слагаме каруцата пред коня.

Политкоректността ни пречи да назовем проблема с истинските му имена

Според мен министър Вълчев иска да реши друг проблем, но политкоректността не му позволява правилно да го назове и опише, а от там и да предложи точните конкретни мерки за решаването му. Да, в България имаме сериозен проблем с неграмотни маргинални поколения. Да, голяма част от тях не говорят български вкъщи. И да, говорим за циганите. Но нека не забравяме, че в чужбина се раждат и много българчета, които не говорят добре български, и имат същите проблеми като се върнат. Това е проблем на нашата нация и на нашето общество. Има и много българи, които имат същия проблем – не говорят добре български и са неграмотни. И трябва да се работи в посока разрешаването му. Вместо покрай сухото да гори и мокрото, защо просто не се направи едно външно оценяване на уменията по български и едни IQ тестове и да се работи задъжлтелно само с децата, при които има нужда? Защо трябва образовани родители, които имат възможност да отглеждат децата си в една любяща и развиваща среда вкъщи да бъдат принуждавани насила да изпращат децата си в и без това претъпкани паралелки, от които няма резултат.

Как смеят изобщо да правят тази образователна система задължителна

И за финал ще приключа с резултатите от PISA теста от тази година. 47% от българските ученици на 15 години не разбират смисъла на текста, който четат. Т.е. шансът детето ви да излезе грамотно от българската система на образованието е приблизително колкото шансът да излезе ези или тура ако хвърлите монета. 68% от българския бизнес страда от липса на квалифицирани кадри. С две думи – образователната ни система масово прозивежда неграмотни некадърници. И вместо да освободим децата от нея, ние им я налагаме за задължителна.