Categories
Некатегоризирани

Становище против задължителната предучилищна подготовка от 4-годишна възраст

Girls on Desk Looking at Notebook

Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми Дами и Господа народни представители,

С настоящето искам да изкажа аргументираното си становище против този проектозакон и в частност въвеждането на задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст.

Лично аз съм израснал в смесени райони, виждал съм с очите си децата на рисковите групи и съм наясно, че единственият изход за тях от тази ситуация е чрез образование. В този ред на мисли приветствам опитите на държавата да направи нещо в тази посока, но съм убеден, че конкретната мярка не просто няма да даде резултат, а ще има обратен ефект за българското общество като цяло. В крайна сметка образователната система е за цялото общество, а не само за определени групи.

Преди всичко е редно да започна с припомнянето на факта, че България е една демократична и правова държава, в която властта произлиза от народа и където върховният закон е Конституцията. От останалите становища приемам, че сте наясно с чл. 47 и чл. 53 от Конституцията, а от проведените масови анкети в обществото, че сте наясно и с общественото мнение, което категорично отхвърля задължителния характер на предучилищното образование. Въпреки срамните опити на учителските синдикати и организациите на работодателите в сферата на образованието за организиране на подписки в подкрепа всяка една анкета показва между 85% и 90% категорично неодобрение на тази мярка. Което показва, че голяма част от обхванатите към момента деца от детските градина ходят там, тъй като техните родители са принудени, а не по желание. Т.е. ако спазвахме принципите на демокрацията, то ние би трябвало да спрем дотук. Но за всеки случай, позволете ми да изложа своите аргументи против тази мярка.

Мотивация

В мотивите са „цитирани“ (но не конкретно посочени) изследвания, които говорят за корелация на по-ранната възраст на приобщаване в детските градини с намаляване на риска от отпадане от образователната система. Корелация обаче не означава причинно-следствена връзка и аз много бих искал да цитирате точните изследвания и данни, за да може те да бъдат публично анализирани. Тъй като според мен причината не е в ранното посещаване на детска градина, а са комплекс от социално-икономически фаткори, следствие от които е посещаването на детска градина от страна на групите с по-висок социален статус (защото работят). Напълно логично е хората с по-висок статус да могат да осигурят и по-добро образование на децата си, както и да могат да възпитат децата си в желание за образование, което всъщност е най-важното, към което трябва да се стремим. Научно доказано е, че вътрешната мотивация „аз искам“ дава много по-добри и много по-трайни резултати от външната мотивация „ще ме накажат, ако не“. Тъй че ако държавата иска да реши този проблем, то би следвало да се предприемат съответните действия по повишаването на тази вътрешна мотивация за учене у тези деца. А обратният ефект, който може да се очаква, е в няколко направления: здравни, психологически, социално-икономически.

Здраве

От гледна точка на здравето имаме съвсем пресни изследвания от Харвард и Станфорд, (https://news.harvard.edu/gazette/story/2018/11/when-starting-school-younger-children-are-more-likely-to-be-diagnosed-with-adhd-study-says/ Харвард, https://www.sciencedaily.com/releases/2019/07/190722085826.htm Станфорд) според които има корелация между по-ранната институциолизация и развиването на симптоми на Синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Говори се за 33% увеличение на тези симптоми при децата, които започват училище на 5 години вместо на 6. Между 4 и 5 нямаме данни, но логиката ни насочва към мисълта, че ще са още повече. И нещо повече – изследванията показват, че при тези деца симптомите още по-трудно се подават на терапия, отколкото при другите деца, което е един много тревожен фактор. И като вземем предвид, че ХАДВ е една болест, която обикновено трае до краят на живота и води до:

  • липса на концентрация
  • трудности при заучаване на нови умения и познание
  • лоша дисциплина в клас
  • склонности към рисково шофиране и рисково поведение
  • склонности към извършване на престъпления

Т.е. в крайна сметка е много вероятно вместо да решим проблема – да го влошим. Вместо да имаме повече образовани деца и по този начин те да намерят по-добра реализация и да намалим престъпността, ние ще създадем повече деца, които няма да могат да обучават, повече престъпници и повече.. наркомани. И то съвсем съзнателно ще задължим родителите и учителите да произвеждат такива „кадри“. И след като ги „произведем“ ще трябва да ги лекуваме, да им осигурим асистенти и т.н. Резултатите ще са пагубни. И САЩ те вече са пагубни, там 1 на 20 деца приема медикаменти за различни симптоми на ХАДВ !!!!!

Качество на предлаганата услуга

Както споменах по-горе – голямата част от родителите са по-скоро принудени да оставят децата си на детска градина, отколкото да го правят с желание и убеждение, че това е най-доброто за тях. В България изпитваме сериозна криза и от гледна точка на кадрите, и от гледна точка на материална база. Условията в детсктие градини по големите градове са нездравословни както за децата, така и за персонала, а подготовката на персонала е безспорно неадекватна на фона на новите предизвикателства – броят на деца със СОП и броят на деца, чийто майчин език не е български. От това страдат всички и предвидените в бюджета средства за изграждане на нови детски градини са крайно недостатъчни, за да решат който и да е от двата проблема. Смятам, че е безотговорно държавата да задължава децата да посещават такъв вид детски градини, каквито имаме в момента. Всеки родител, който може да си позволи нещо по-добро за детето си, трябва да не бъде преследван, а дори поощряван. От друга страна пък ако държавата подобри качеството на услугата, то тогава самите родители ще записват на драго сърце децата си в детска градина и няма да има нужда от такива репресивни мерки.

Развитие на обществото

В мотивите виждаме, че се обръща внимание главно на едни рискови групи и мярката цели справяне със специфичните за тях проблеми. Тези проблеми не бива да бъдат неглижирани в никакъв случай и аз като израстнал в кв. Столипиново съм много наясно с тях. Наясно съм колко са важни те и как някои от тях дори минават в сферата на националната ни сигурност. Но вие не бива нито за миг да забравяте, че образователната система важи за всички и цялото общество като цяло. А темпът на развитие на обществото се определя преди всичко от темпа на развитие на най-напредналите в него. Това е елитът на нацията, който може да осигури на децата си такива условия за отглеждане и развитие, каквито няма да има в детските ни градини и след 100 години. През първите 7 години се създават най-важните навици за развитието на една личност и ако за рисковите групи посещаването на детска градина ще има благоприятно отражение, то за тези деца това ще е сваляне на нивото. А по този начин ние сваляме нивото на цялата нация – задължавайки родителите на тези деца да „върнат“ децата си в детска градина, ние ще се лишим от най-добрите си кадри. Така няма да имаме 6-годишни гении пианисти, математици, футболисти и т.н., защото тези деца ще бъдат принудени да посещават групи от по 30 деца с недостатъчен персонал, в които всеки (включително персонала) се бори за своето физическо и психическо оцеляване.

Здравно-психологически статус на децата

По собствените Ви данни като съберем в момента посещаващите детска градина деца на тази възраст с непосещаващите от рисковете групи, остават едни около 5%. Тези деца са освен децата на елита и децата, които не могат да се адаптират към детската градина по една или друга причина – често боледуване, психически дискомфорт и т.н. Тези деца не винаги имат диагноза, ТЕЛК, ЛКК, но просто родителите им са наясно, че не се чувстват добре и успяват да осигурят по друг начин тяхното възпитание. Чисто като бройка, тези деца излиза, че са около 50% от децата от рисковите групи, които не са обхванати. Значи на всеки 2 деца от рисковата група, на които ще се повиши качеството на живот, ще има 1, на което ще се влоши. Имаме ли прогноза какво ще се случи с тези деца и до какво ще доведе това? Има ли право държавата да задължава тези родители да изпращат децата си на градина, въпреки родителксият им инстинкт и записаното в Конституцията? Мисля, че отговорът и на двата въпроса е отрицателен.

Мъдрост

В много европейски и западни страни вече има такива действащи правилници и тези държави вече анализират своите данни. Данни, които не са обнадеждаващи и именно те провокират изследванията, които цитирах по-горе. Ние, поради липсата на научна дейност в тази област, сме принудени да се учим от тях и да ги копираме, но това води до два много важни момента: от една страна, ние не можем да сме сигурни, че техните мерки ще работят при нас, заради различията в културата и народопсихологията ни. От друга страна пък ни дава добрата възможност да изчакаме и да видим какви ще са резултатите при тях. Вече са налице първите държави, които отменят тези задължения и не мисля, че е редно „те откъдето се връщат, ние натам да отиваме“.

Далновидност

Пандемията от коронавирус показа нагледно колко е изостанала съвременната образователна система и колко неадаптивна е за предизвикателствата на новия свят. Една от първите взети мерки беше да се затворят детски градини и училищата. Вижда се, че ефектът е строго индивидуален – някои семейства приветстваха дистанционното образование, за други то е сериозно предизвикателство. Според мен правилното е, особено с оглед на моментата ситуация, тази мярка да бъде отменена и да се анализират реалните потребности на съвеременното общество. Все повече хора работят отвкъщи, а след карантината те ще бъдат трайно увеличени. Има куп нови професии като „инфлуенсър“, „влогър“, софтуерни инженери, онлайн търговци, и най-различни онлайн консултанти. Това са хора, които изкарват прехраната си в Интернет, а работата им често е свързана с пътуване. Това е новият свят. Тези хора имат възможността да пътуват със семействата си по света и да показват на децата си на място нещата, за които се учи в учебниците. Рестрикциите на образователната система, обаче, са единственото нещо, което в момента им пречи да го правят. Тези хора ще стават все повече и повече и рано или късно образователната система ще трябва да се адаптира към тях и да им бъде в полза, а не във вреда. Ние бихме могли да бъдем пионери в тази област и това зависи от вас г-н министър и господа и дами народни представители.

С уважение,
Георги Матеев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *