Защо го правят това сега?!
Благодаря на всички, които споделиха предупреждението ми и аргументацията от нуждата за въвеждане на извънредно положение и карантина възможно най-бързо, защото всички заедно постигнахме успех. Въпреки това виждам, че много хора не са осъзнали защо такива мерки са наложителни и какво ще означават те за нас и какво ни предстои от тук нататък. Ако трябва с минимален брой думи да го кажа, то те са – търпение, самообладание, спокойствие и дисциплина. И креативност. Извънредното положение предполага извънредни мерки и извънреден начин на живот.
Разбира се, няма как да знаем със сигурност как точно ще се развие епидемията, но е едно е сигурно – ще продължи поне около месец. Защо? Ще обясня по-долу. Но първото и най-важно нещо, което всеки трябва да разбере е, че тази мярка се налага, защото
Коронавирусът е много по-опасен от ГРИП
COVID-19 вече уби повече хора от SARS, навлезе в повече държави и създаде много по-голяма суматоха в света. Затова трябва да му отдадем нужното уважение и да го приемем насериозно.
Твърде много хора се уповават само на данните за смърността. Казват „грипът убива повече хора“, „други болести са по-смъртоносни“, „много повече хора умират от рак“. Такива сравнения, обаче, са профански. Първо, ние няма как да говорим за смъртността от коронавируса, преди епидемията да е приключила. Няма как и да не направим разликата в смъртността между отделни държави – някъде тя е над 5%, другаде – под 1%. Ако здравната система се срути и болниците не могат да поемат заболелите, то смъртността ще е горе-долу броят на критично болните минус броя на болничните легла и респираторите. Но това, което трябва да отчетем също, е че ще се повиши смъртността от други заболявания, тъй като болните от коронавирус ще са ангажирали болничните легла, лекари и заведения. Вижте само на какво прилича фоайето на тази китайска болница:
Един метър разстояние? Запазете спокойствие? Как да стане. Представете си да сте там вътре със сърдечни проблеми измежду всички болни от коронавирус… А при голяма заболяваемост, те ще са много.
Тежките и критичните случаи са 19%
Критични случаи означава хора, които вече не могат да дишат или им отказват органите. Тежките случаи са случаи, при които има затруднено дишане, намалено оросяване на кислород в крътва и други. Всички те ще се запътят към болниците. И дори и много от тях да не умрат, кой знае какви усложнения могат да имат завбъдеще. Тези неща не ги знаем.
Какво направиха държавите, които овладяха положението
Държавите, които не го направиха са в тотален колапс (Италия). Държавите, които бяха дисциплнирани от самото начало, имат минимален брой заболели. Всички дават за пример Китай, но Китай всъщност първи изпуснаха положението. Вкараха в затвора човекът, който пръв сигнализира за опасността под предтекст, че е всявал паника, а после всичко избухна. Тайван например не им повярва. Тайван е една от първите засегнати държави, има само 50 заболели. Но те взимат мерки още от пети януари – преди Китай изобщо да е обявила тревога. Идентифицират пристигащите от засегнатите райони, поставят ги под карантина и наблюдение и не им се налага да сриват икономиката си. Е, ние този момент го изпуснахме и най-вероятно още днес ще ги задминем по бройка. Сингапур пък, помежду други мерки, изтегли всички маски от продажба на дребно и започна да ги раздава безплатно на населението. Те имат само 178 заболели към момента.
Какво можем да правим ние от тук нататък?
Преди всичко всеки един от нас трябва да осъзнане, че животът му и животът на близките му и на всички хора около него е в опасност. И че всеки един от нас е отговорен и за останалите. Дори и да не сте в рисковите групи, чрез лекомислено или безразсъдно поведение, вие поставяте останалите в риск. Колкото и да сте здрав, най-вероятно не искате да живеете в ситуация, в която половината са болни и навсякъде наоколо умират хора. (а това ще стане ако не сме единни) Затова всеки един от нас трябва да ограничи контактите с хора до абсолютният минимум на необходимост. Срещайте се се с хора, само ако от това зависи живота ви – директно или индиректно. Може да звучи прекалено, но по този начин ние ще ограничим разпространението на болестта и ще избегнем положението от снимката по-горе. Но не забравяйте, че вие нямате да сте в тази чисто нова китайска болница, а например в инфекциозното в Пловдив, за което писах вчера.
Човек се учи, докато е ЖИВ
Много хора се притесняват за училищата и децата им. Аз бих се придържал към тази поговорка, с ясното съзнание, че няма как да продължим образованието си ако умрем. Едва ли и ще им се учи много, ако останат сираци. Въпреки, че децата като цяло прекарват болестта леко, те се заразяват и пренасят вируса и могат да заразят и други хора. Задължително е да бъдат ограничени контактите между тях, защото те са най-непредпазливи в поведението си, а и в България класните стаи и детските градини са претъпкани и децата са много близо едни до други.
А кой ще гледа децата?
Най-добре това да не са гледачки, но ако се налага – налага се. Министерството на Здравеопазването разпореди където е възможно, работодателите да пуснат хората да работят отвкъщи. Ако вие не сте от тях или дори сте семейство на медицински работници, ще трябва да измислите друг начин. За много хора ситуацията няма да е перфектна, оптимална или дори удобна. Но точно затова му се казва „извънредно положение“. В Италия използват думата „война“. Просто си представете, че падат бомби, някои трябва да са на фронта, а ние – останалите, трябва да си помагаме взаимно.
Между другото, дори в момента Законът за закрила на детето позволява да си оставяте децата сами вкъщи, стига с това да не създавате опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие (чл. 8, ал. 8). Но моля ви, мислете! Правете това само ако имате доверие на децата си, че няма да се наранят, да излязат навън или да сътворят някоя друга глупост. И дори да го направите – проверявайте ги периодично. Ако трябва – инсталирайте уеб камера и ги наглеждайте през телефона.
Ако все пак са достатъчно големи и се наложи да ги оставите сами вкъщи – В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ГИ ОСТАВЯЙТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ БЕЗ КЛЮЧ! Може вътре да стане пожар, наводнение, може просто да им прилошее или да изпаднат в паника. Не го правете. Това е наистина опасно! Научете ги да не отварят на никого! Нито на инкасатора за водата, нито на съседа, нито на „полицай“! Ако мама и тати ги няма – няма никой вкъщи. Никой няма право да заговаря или да изисква нещо от децата ви без вашето присъствие!
А кой ще ми плати отпуска/заплатата/заплатите на служителите/корпоративния данък?
Просто не мислете за това в момента. Не мислете за пари в момента изобщо! Икономиката просто я зачертаваме. Важното е да сме живи и здрави. Ще я оправяме после и ще я градим ако трябва от нулата. Но за да я градим, ни трябват (живи) хора и здрави, за да работят продуктивно. Много бизнеси ще фалират. Някои цели отрасли ще бъдат пометени, а може и светът след това да е съвсем друг и никога да не ги видим повече в същия вид (искрено се надявам образованието да е един от тях). Но за сметка на това ще има други! Ще има прехвърляне на кадри от една сфера в друга! Всеки човек ще е важен. Просто запазете спокойствие и имайте търпение!
А кредитът и ипотеката?
Само жив и здрав човек може да го изплати! За мъртвите недвижимите имоти не са чак толкова скъпи.. освен ако с безразсъдство не увеличим и там търснето.. Пък и дори да останете на улицата – ще отидете на квартира и като отмине всичко – пак ще си купите. Ако умрете, няма да можете да си изработите нов живот. Това е разликата. Запомнете я!
А какво ще ядем ако стане криза / ако фалира шефът / като затворя фирмата?
В най-най-най-най-лошия случай ще ядем хуманитарни помощи. Звучи тъпо, но това е. Както каза премиерът – сега ще си проличи кои са патриоти, кои са християни, кой знае какво означава солидарност. Ако имаш 2 консерви боб – дай едната на ближния си.
Имайте предвид, че държавата има резерви предвидени дори ако стане война или авария в АЕЦ Козлодуй. Не е като да сме точно по бели гащи. Може и да раздават купони на брой хора и да ги приемат срещу храна. Има варианти много, историята познава много опасни случаи и хората са се справяли. Стига да са живи и здрави.
Пустата паника няма ли да убие повече хора от коронавируса?
Дори и така да е, пустата паника ще е много по-голяма ако има 1 милион болни, отколкото ако има хиляда. Точно този сценарий се опитваме да избегнем с тези мерки.
Ами какво ще правим сега?!
Дишайте дълбоко. И бавно. Бавно и дълбоко вдишайте през носа, спокойно издишайте през устата. Така кислодорът ще ви захрани тялото и мозъка. И мислете. Например ако имате заведение за хранене – търсете варианти за досатвки по домовете. Ако предлагате услуги – потърсете начин да ги предлагате онлайн. Сега наистина ще дойде ерата на иновациите и дигиталната трансформация. Най-бързият печели. Който се адаптира най-бързо и най-добре, дори ще изкара много. Който до сега не го е направил – да изчака да се отворят другите възможности.
Разберете най-важното – работа ще има!
Хора ще трябват. Точно в криза трябват най-много. Китай например построи цели нови болници. Ще трябва да се изработват облекла, ще трябва да се приготвя храна. Хора ще трябват всъщност повече отвсякога. Варианти ще има. Просто нещата ще се случват по друг начин!
Например куриерите ще имат нужда от повече персонал, в болниците ще има нужда от повече персонал. Не изпадайте в отчаяние. Но ако сте например в бизнесът с мероприятията и събитията – на ваше място още от сега бих започнал да се оглеждам за нещо по-актуално!
И до кога ще сме така?
В най-добрият най-лош възможен случай случай – 2 месеца. Най-лош, защото инкубационният период отива до около 4 седмици в някои случаи. Т.е. ако сега току-що някой се е разболял, той може да прояви симптоми след 4 седмици. Най-добър, защото месеците ще са само два, ако наистина всеки прояви дисциплина и спазва карантината. Та при най-добрата дисциплина и най-лошият инкубационен период – 4 седмици чакаме да се проявят симптомите на последните, които се разболяват – изолираме ги тях, те не заразяват никакви хора и чакаме още 4 седмици никой друг повече да не прояви симптоми. Тогава обяваяваме официално вирусът за овладян и никой повече не се разболява. Сами разбирате, че това е утопия, заради всички хора, които си мислят, че са по-големи от живота и няма да спазват дисциплината. Всеки един от тях, ако се зарази, е способен да удължи цялата агония с още 2 месеца. И така до безкрай или докато не се намери лекарство, ваксина или нещо такова. Тъпо е, ама е такова. Затова бъдете отговорни, бъдете дисциплинирани и бъдете СОЛИДАРНИ – грижете се за слабите, бедните, старите.
Само за нас ли важи това?
Ако светът възнамерява да остане глобализиран – не. Защото ние на национално ниво дори да се справим с вируса, докато Италия и другия държави горят – трябва или да не допускаме нищо от там при нас, или (най-добре) да им помагаме да се справят по-бързо и да ги изчакаме и те да си стъпят на краката.
Да отивам ли сега да изкупя магазина?
Аз лично не бих се тъпкал в никакви магазини поне докато не дойде понеделник. И поне до понеделник не бих си задавал въпроси, свързани с работата на интистуциите. Тепърва предстои на всеки 2 часа от щабовете да дават различна и противоречива информация. Много неща са недомислени, но така ще е – ще се избистрят нещата в движение. Запазете спокойствие, имайте търпение и помнете – най-важното е да сме живи и здрави. После ще поправим всичко!
Имам още въпроси!
Ако имате още въпроси – заповядвайте довечера към 21:00ч в Забелязано в Пловдив – ще сме на живо и можете да ги зададете, пък да видим какво ще измислим заедно.