
Може би вече сте гледали колажите от „интервюто“ или по-точно казано активното мероприятия за очерняне на един от малкото хора, които казват истината по болшевишките медии. Просто няма как да бъде наречено интервю нещо, което започва със скалъпени и извадени извън контекста монтажи като например „при 6 новозаразени на ден той искаше да има масово тестуване, а при 1500 не иска“ само че разбира се без цифрите…
Няма как да бъде наречено „интервю“ и такова нещо, в което разговорът се върти около това колко струва прегледа (?!), плаща ли данъци (?!) и носи ли маска (?!) вместо около съществените му критики за геноцидната система на доболничната помощ в момента в България, където хора умират на стълбището си или от перфорирани черва, защото не им е излязъл PCR тест.
Няма как да бъде наречено интервю и възклицателно-назидателното подвикване на въпроси от сорта на „кога да ви се доверим доцент Мангъров“, когато подобни въпроси не се задават нито на Кунчев, нито на Мутафчийски. Или поне не с този тон и не с такова интро. (вижте снимките долу)
Но лично според мен доц. Мангъров се справи добре. Всъщност, ако едно нещо не ми хареса в интервюто на Мангъров, то беше отговорът му на въпроса на Цънцарова „трябва ли да се спазват правилата дори когато не ни харесват“. Там Мангъров трябваше да отговори така, та дори и да заеква:
„Скъпа Мария, първо на първо това не са правила – още по-малко медицински обосновани правила, стъпващи на вирусологията, епидемологията и науката за инфекциозните заболявания, а заповеди на некомпетентни болшевишки номенклатурчици. Заповеди, които освен елементарната логика, нарушават и правилата на международното право и заради които тези хора рано или късно ще бъдат съдени за престъпленията си спрямо човечеството. И за да ви отговоря най-точно на въпроса, ще ви попитам един аналогичен въпрос – когато техните предшественици болшевишки отрепки издаваха противозаконните си заповеди за изтезаване и уморяване на хора в трудови лагери – трябваше ли изпълнителите на тези заповеди да ги спазват въпреки, че не са били съгласни с тях?“ Така трябваше да ѝ кажете доц. Мангъров, за да си знаят болшевиките.

