Дали съзнателно или не – министърът на образованието Красимир Вълчев иска образователната система да произвежда повече болни български деца. Това не са негови думи, но това ще е резултатът от предвиденият за догодина проектозакон, според който 4-годишните деца да бъдат задължени да посещават предучилищна подготовка.
Не го твърдя аз, а Харвард
Очевидно министър Вълчев си е поставил за цел да може да приобщи колкото се може повече деца в образованието. От министерството цитират данни, според които децата, които посещават детска градина и предучилищна подготовка по-рядко отпадат от училище. Но тази корелация определено не е причинно-следствена връзка. Опасното е обаче една друга корелация, която е установена от изследване на Харвард – децата, които започват предучилищна една година по-рано от другите деца имат 30% по-голям шанс за да бъдат диагностицирани с Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Като в проучването на Харвард се разглежда разликата между 6 и 5-годишни деца! Логично можем да заключим, че при 4-годишните може да се наблюдава още по-ярък ефект! През тази година подобно изследване са направили и от МУ Станфорд, което потвърждава данните на колегите им от Харвард. Тревожен е и факта, че противно на очакванията, по-малките диагностицирани с ХАДВ имат нужда от по-продължително лечение на симптомите, тъй че трудно можем да говорим за грешно поставена диагноза.
Ние където отиваме, на запад от там се връщат
Излиза, че „западните и европейски практики“, които ние с голямо заксъснение (Слава Богу) копираме, не дават прогнозирания резултат. Въпрос на време е да видим и пагубните резултати от джендър образованието им, които вече са видни в Англия. Но всяка нотка на здрав разум в България веднага е заклеймявана за „радикален консерватизъм“, „религиозен фанатизим“ или чист путинизъм. Е, в случаят източникът е Харвард, а не „Гаварит Масква“. Американците си признават, че ранното детско образование не е добра идея и цитират някои данни
Едно на 20 деца в Америка приема лекарства за ХАДВ
Според данните на Харвард, в САЩ през 2016г. 5% или едно на всяко 20 деца е на медикаментозно лечение против ХАДВ. Това е заболяване, което има пагубен ефект върху качеството на живот на пациентите и води до следните симптоми:
- липса на концентрация
- трудности при заучаване на нови умения и познание
- лоша дисциплина в клас
- склонности към рисково шофиране и рисково поведение
- склонности към извършване на престъпления
За да е максимално тъжно, в някои щати (и европейски държави) при поставена диагноза ХАДВ не приемат детето в училище, ако не си пие лекарствата. А лекарствата са пристрастяващи психоактивни вещества, много близки до кокаина – като например Риталин.
Сериозни опасения за обратен ефект
Т.е. в крайна сметка е много вероятно вместо да решим проблема – да го влошим. Вместо да имаме повече образовани деца и по този начин те да намерят по-добра реализация и да намалим престъпността, ние ще създадем повече деца, които няма да могат да обучават, повече престъпници и повече.. наркомани. И то съвсем съзнателно ще задължим родителите и учителите да произвеждат такива „кадри“.
А това е само началото на „реформата“
Както много пъти алармирахме, в „спряната“ Стратегия за детето се предвижда все по-голяма институционализация на децата. Предвижда се детските градини да обващат децата от 3-годишна възраст. Зададената краткосрочна цел е да се обваханат 33% от тях. А за по-малките се предвижда задължителна патронажна грижа по домовете. Държавата иска все повече да се намесва в семействата и да направлява развитието на малките. Но дали има нужният майчин инстинкт и дали наистина „експертите“ знаят какво праявят? Та дори само факта, че след публикуваното проучване на Харвард предлагат такъв проектозакон, означава че не следят новините и тенденциите в сферата си.
Къде изобщо ще ги съберем тези деца
Едно от първите асоциации на родителите и специалистите при тази новина е че държавата няма нужния капацитет да обхване тези деца, дори и да беше добра идея. Детските градини и в момента са претъпкани, а училищата нямат условия за 6-годишни, камо ли за пет. Нямат площадки за игра, нямат пригодени стаи. Малчуганите не са като големите и няма да прекарват целия си ден на чин. И нека моля ви не ги дрогираме с Риталин, за да им „помогнем“ да го правят – те просто нямат нужда от това, а от друго, което училището не може да им осигури.
Кой ще се грижи за тези деца
Друг сериозен проблем е липсата на кадри. Дори в момента в детските градини има групи от по 30-40 деца. Това са ужасяващи условия както за самите деца, така и за педагозите, които все по-трудно се намират именно заради нечовешките условия на труд. Обичаме да копираме модели от Европа, но там детските градини са в групи от по до 10 деца. Пак слагаме каруцата пред коня.
Политкоректността ни пречи да назовем проблема с истинските му имена
Според мен министър Вълчев иска да реши друг проблем, но политкоректността не му позволява правилно да го назове и опише, а от там и да предложи точните конкретни мерки за решаването му. Да, в България имаме сериозен проблем с неграмотни маргинални поколения. Да, голяма част от тях не говорят български вкъщи. И да, говорим за циганите. Но нека не забравяме, че в чужбина се раждат и много българчета, които не говорят добре български, и имат същите проблеми като се върнат. Това е проблем на нашата нация и на нашето общество. Има и много българи, които имат същия проблем – не говорят добре български и са неграмотни. И трябва да се работи в посока разрешаването му. Вместо покрай сухото да гори и мокрото, защо просто не се направи едно външно оценяване на уменията по български и едни IQ тестове и да се работи задъжлтелно само с децата, при които има нужда? Защо трябва образовани родители, които имат възможност да отглеждат децата си в една любяща и развиваща среда вкъщи да бъдат принуждавани насила да изпращат децата си в и без това претъпкани паралелки, от които няма резултат.
Как смеят изобщо да правят тази образователна система задължителна
И за финал ще приключа с резултатите от PISA теста от тази година. 47% от българските ученици на 15 години не разбират смисъла на текста, който четат. Т.е. шансът детето ви да излезе грамотно от българската система на образованието е приблизително колкото шансът да излезе ези или тура ако хвърлите монета. 68% от българския бизнес страда от липса на квалифицирани кадри. С две думи – образователната ни система масово прозивежда неграмотни некадърници. И вместо да освободим децата от нея, ние им я налагаме за задължителна.
